Souls at zero

веднъж един скулптор (той самият се считаше именно само за такъв, иначе не бих го нарекла така) ми каза: същността на творението е да отстраниш излишното.
разбира се, беше чел или чул тази мисъл отнякъде, зяпаше в краката ми и разгръщаше посредствено албумче със статуетки, една от които била, да не повярвяш, на бюрото на Бил Клинтън.

но камъкът не притежава форма, тя не е вложена в него. той е отломка. би могъл да е част от скала, почти произволен резултат от природни сили, случайни явления, етц. камъкът не притежава своя история, личност. оставен сам със себе си, той продължава да бъде и да не бъде; "камъкът иска вечно да бъде камък".

когато една форма бъде видяна в него, започва нейният живот; мъчителен, защото все още е окована, несигурен, заради несъвършенството на ръката, нетърпеливостта, слабостта на волята. ръката е инструментът и той твърде често е неподвластен на идеята. ръката не прибавя нищо към камъка; тя само отнема това, което го разделя от формата. камъкът постепенно напуска безсъзнателното си битие и придобива образ. идеята се изменя със зараждането на образа, с умората, с моментния импулс.
детайлите не са от значение. първоначалният замисъл също, предвид колко малка роля му е отредена.

формата, започваща живота си, когато бъде видяна, умира в мига, в който е завършена.

останалото е въпрос на време.

(да отстраниш ненужното)

Мартирологът на Тарковски

http://www.kultura.bg/article.php?id=11433#edno

Руснаците са своеобразни. Малко съжалявам, че все пак не е направил филма за Достоевски; щеше да се получи необикновен поглед.

Само ако можеше съзнанието ми да се превърне в камера. :)