веднъж един скулптор (той самият се считаше именно само за такъв, иначе не бих го нарекла така) ми каза: същността на творението е да отстраниш излишното.
разбира се, беше чел или чул тази мисъл отнякъде, зяпаше в краката ми и разгръщаше посредствено албумче със статуетки, една от които била, да не повярвяш, на бюрото на Бил Клинтън.
но камъкът не притежава форма, тя не е вложена в него. той е отломка. би могъл да е част от скала, почти произволен резултат от природни сили, случайни явления, етц. камъкът не притежава своя история, личност. оставен сам със себе си, той продължава да бъде и да не бъде; "камъкът иска вечно да бъде камък".
когато една форма бъде видяна в него, започва нейният живот; мъчителен, защото все още е окована, несигурен, заради несъвършенството на ръката, нетърпеливостта, слабостта на волята. ръката е инструментът и той твърде често е неподвластен на идеята. ръката не прибавя нищо към камъка; тя само отнема това, което го разделя от формата. камъкът постепенно напуска безсъзнателното си битие и придобива образ. идеята се изменя със зараждането на образа, с умората, с моментния импулс.
детайлите не са от значение. първоначалният замисъл също, предвид колко малка роля му е отредена.
формата, започваща живота си, когато бъде видяна, умира в мига, в който е завършена.
останалото е въпрос на време.
(да отстраниш ненужното)
2 comments:
а може би затова човекът (и скулпторът) ще живее толкова кратко (в сравнение с камъка)... той иска да променя,наоколото и себе си, сам да намери тази форма и да я извая от себе си... докато накрая целият се превърне в стърготините от махнатото излишно...
и нали обикновено нещата се превръщат в близки до същността на този, който (се опитва да) ги променя... ако човек прави нещо, то ще трябва да се разбира от хора, дори и да не от всички; ако избрази същество, в него ще има нещо човешко или ще съдържа това което е познато на хората или на въпросния човек...
както когато човек гледа случайни форми. разлято петно. разхвърляни конци. случайните текстури на природата... може би всеки иска да си обясни това което възприема, иска му се да е ясно - и познато... затова повечето хора ще видят лица, човешки форми или собствените си мисли, изобразени от нещо непознаващо човека или дори живота..
може би се оказва, че изкуството се цели в това желание на човека да разбира... най-добрите художници реалисти правят неща които много от хората да могат да разберат.. не ги интересува боята или металът - материалите не мислят като хора..
---
а мисълта за "махане на излишното" не беше ли на някого другиго, в смисъл много стара?
(да, стара е, но и аз не знам чия е оригинално. "творците" по кафенетата мрат да впечатляват с подобни фрази :) от извора на мъдростта.)
а ако отстраняваш нещо от себе си точно чрез изобразяването, интерпретирането му? ако сътворяването е - спрямо теб самия - акт на убийство? нещо като да отмахнеш личната си история като тумор и да го поставиш в буркан, без повече да се интересуваш от него. освен ако бил клинтън не го постави на бюрото си.
много ми хареса мисълта ти за стърготините. единното тяло никога не съдържа единна душа.
Post a Comment