http://www.kultura.bg/article.php?id=11433#edno
Руснаците са своеобразни. Малко съжалявам, че все пак не е направил филма за Достоевски; щеше да се получи необикновен поглед.
Само ако можеше съзнанието ми да се превърне в камера. :)
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
2 comments:
...Изкушението на Свети Антоний22.
Финал – неудържими ридания (от невъзможност за вътрешна хармония) на Антоний, които постепенно преминават в сдържани въздишки, хлипове, постепенно успокоение, докато погледът му попива секунда след секунда цъфтящата красота на природата: зазоряване, замряла природа, трептящи дървета, гаснещи звезди и проблясък от Изток, осветяващ тази красота на живота. Свети Антоний. Той е и Толстой, и Иван Карамазов, и всички страдащи заради несъвършенството.
Ако ме бяха попитали към какви убеждения се придържам (ако е възможно да се придържаш към убеждения) в жизнените си възгледи, бих казал: първо – че светът е непознаваем, и (следователно) второ, че в нашия измислен свят всичко е възможно. Както ми се струва, първото обуславя второто. Или второто – първото, както ви харесва.
Разбирам защо отишлите си от нас души могат да тъгуват по този свят. (Ахматова, говореща ми след смъртта си: А мене обичат ли ме както преди, споменават ли ме?, Как съм обичала!… Или нещо подобно23).
За да обичаш истински човека: майката, жената, майката на децата си, мъжа – трябва да бъдеш цялостна личност, тоест Велик човек. Такава е Анна Семьоновна, такава беше майка ми, баба ми... Такива са били жените на декабристите. Любовта – това е истината. Фалшът и истината са несъвместими. […]...
kakvo po dqvolite e tova i vie li ste moite mili tupi ili ne?? mai ne:))
Post a Comment